Старата църква е издигната в средата на деветнадесети век, в атмосфера на силна обществена съпротива от определени кръгове в града. Мястото е било подарък от Паскалоолар и Ванчо (Въко) Карагьозов. Наложило се е строежът да бъде охраняван денонощно, а конфликтът на моменти е ескалирал до стрелба по стражите. Въпреки съпротивата успели да построят едноетажна сграда с два комина – 14 метра дълга, 7 метра широка и 3 метра висока, осветена от Пловдивския митрополит Паисий. Скоро след това в църковния двор е построено и двуетажно училище.

За жалост, с времето сградата запада и става необитаема. През първата половина на двадесети век възниква идеята храмът да бъде изграден наново и на друго място, като през 1937 година дори е издадено разрешение за започване на процеса. За жалост, превратностите на Втората Световна Война и смяната на режима осуетяват този план – през 1945 г. парцелът е отчужден и върху него е издигнат детски дом.

През 1951 г. е взето решение, старата църква да бъде разрушена и на нейно място да се издигне нова. На 18 юли започнало издигането на новия храм с дължина 16 м., широк 9,50 м. и висок 6 м. Едва няколко месеца по-късно, строежът е замразен поради документални неуредици. Десет месеца минават преди строителните работи да бъдат подновени.

На 6 януари 1953 година храмът е окончателно завършен, макар и не без проблеми. Големи заслуги за завършването му имат д-р Павел Тагаров (тогава директор на вероизповеданията) и Пловдивският Митрополит Кирил (първо като наместник-председател на Св. Синод, а в последствие Патриарх Български).