Александър Паскалев (1876-1946) е виден български книгоиздател, един от основателите на съвременното книгоиздаване. След няколко годишна работа като учител, през 1904-1905 г. е уволнен заради прогресивните му убеждения и нарастващата му популярност от училищната инспекция и властите в града. Тогава решава да се откаже от преподаването. По това време се записва като студент в Юридическия факултет, но не след дълго е принуден да напусне поради липса на финансови средства. През 1908 г. А. Паскалев създава първата българска агенция „Куриер” за разпространение на вестници и списания. Той е основноположник на модерното книгоиздаване, напомнящо на това в напредналите страни в Европа. За кратко време издателството се превръща в културна институция от висока класа, чиято първостепенна задача е да предлага на читателите най-хубавото от родната и чужда литература. С изключително добра култура и висок професионализъм той успява за кратко време да обедини около своето книгоиздателство почти всички майстори на българското слово, най-талантливите дарования на България през онова време. Родолюбецът, наследил възрожденския български дух на дедите си, за първи път в България рискува и издава многотомни събрани съчинения на български писатели: Л. Каравелов, Хр. Ботев, А. Константинов, Ив. Вазов, П. Славейков, П. Яворов. Издава отделни книги на Е. Пелин, К. Христов, А. Страшимиров, Й. Йовков, Д. Дебелянов, Н. Лилиев и още много български литературни творци, чиито произведения днес са в основата на класическото ни литературно наследство. Особена роля изиграва неговата „Всемирна библиотека“, която започва да излиза 1910 г. В началото на века тя съдържа 800 заглавия. Някои достигат до фантастични за времето си тиражи от около 20000 екземпляра. Това е нещо изключително в културния живот на България през този период. Ал. Паскалев дарява на Ботаническия факултет на Софийския университет богатата си колекция от растителни видове и минерали. Наред с това той прави и многократни дарения под парична форма на различни институции. Уважаван на младини, в края на жизнения си път той се усамотява в родното си село Нова Надежда и умира на 31 октомври 1946 г.