В древността, когато хората са нямали часовници, календари и компаси, слънцето било основен ориентир за времето и пространството. Тогава народите от Месопотамия, Индия, Египет, Елада изобретяват слънчеви часовници. Макар и състоящи се от един вертикален прът, забит в земята, или ритуален обелиск, те научили предците ни да измерват времето. С годините слънчевите часовници ставали все по-големи, по-разнообразни, по-красиви, по-съвършени и все по-сложни…

 

Освен времето, слънчевият часовник в Хасково ни показва и „Розата на компаса“. Векове наред символът на розата се свързвал с картите и водел хората в нужната посока. Рисувана на почти всяка карта, „Розата на компаса“ сочела север и юг, изток и запад. Първоначално известна като „Роза на ветровете“, тя указвала тридесет и двата вятъра, духащи от посоките на осемте основни ветрове, осемте полуветрове и шестнадесетте четвъртветрове. Когато се впишели в кръг, тези тридесет и две точки на компаса идеално съответствали на тридесет и двете венчелистчета на роза.

 

Слънчевите часовници са най-старите известни засега устройства за измерване на времето – “…за тях работи Слънцето, а никой по-добре от него не знае времето.”