Таню Николов Жеков (9.03.1873 – 19.01.1947), известен като Тане войвода, е български революционер, виден деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение.

Таню Николов е син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Хасковско. Той е в редовете на 10 пехотен родопски полк, където отслужва редовната си военна служба, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност – командир на взвод. В края на юни 1902 се уволнява от армията с чин старши подофицер.

През август 1902 година влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов. Тане Николов остава верен на ВМОРО до края на живота. От 1903 година става самостоятелен войвода. С четата си участва в много въстания, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

През юли 1907 година участва в най-голямото сражение при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. След сражението, по решение на Битолският окръжен конгрес от август 1907, той е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония.

След Първата световна война войводата е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 година участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 година е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети.

През 1924 г. се оттегля окончателно от ВТРО. Войводата умира в ареста, след като е убил пет човека след разпра за имот.