Бюст - паметник на Петър Берковски
Бюст-паметникът на Петър Берковски е открит на 24 юни 1971 г. Той е разположен в малко парково пространство в началото на бул. “Г.С.Раковски”. Автор на паметника е Яни Ставрев. Постаментът е изработен от камък с текст “Петър Берковски 1852-1892 г. /размери – 0,60/0,50/1,85 м./ Бюстът е изработен от бронз, “третиран реалистично – с портретна характеристика и прилика” /размери – 0,55/0,42/1,30/.
Петър Берковски е роден през 1852 г. в град Лом. През 1872 г. е назначен за главен учител в Хасково и свързва съдбата си с нашия град. Председател на Хасковския революционен комитет, основан при идването на Апостола през есента на 1872 г. Заточен в Диарбекир след “Хасковското покушение” през май 1873 г., където престоява почти три години. Успява да избяга и да се включи в редовете на Българското опълчение по време Руско-турската Освободителна война. Той е първият окръжен управител на Хасковския департамент в периода на Временното руско управление до май 1879 г. През 1881 г. е избран за кмет на Хасково, длъжност, която изпълнява до 30 октомври 1882 г. По това време той е и председател на Училищното настоятелство. Попаднал във водовъртежа на острастени политически борби, подава оставка, но отново е избран от хасковци. С отворено писмо към съгражданите си той благодари и отказва новия избор. Благодарственият адрес на гражданите на Хасково до Берковски отразява тяхната признателност за изключителната му и безкористна апостолска дейност на учителя, революционера, опълченеца, свързал живота и делото си с нашия град. През 1883 г. той вече е в Пловдив, започва да издава в. “Съединение” и се посвещава на каузата за обединението на Княжество България и Източна Румелия. Последователно е окръжен управител в Ловеч и Оряхово, а при обявяване на Съединението /6 септември 1885 г./ и по време на сръбско-българската война – в Лом. В качеството на Ломски окръжен управител развива изключителна дейност по време на обсадата на Видинската и Белоградчишката крепости, за което е удостоен с орден “Св. Александър – ІV степен с мечове”. Умира в родния си град на 15/27 март 1892 г.