Ески джамия претендира да е една от най-старите, строени по нашите земи. Според взиданата над входа й каменна плоча с арабски надпис тя датира от 1394 г. Понастоящем тя е значително вкопана в земята (навярно поради повдигане нивото на околните улици).

 

Сградата е правоъгълна и лежи с входната си северна фасада леко отдръпната от улицата в малък двор. Молитвения салон, със слабо подчертана надлъжна ос, на която отговаря централно поставената михрабна ниша в насрещната стена, е осветен от два реда прозорци. Стените на основното тяло (без дюкяните и стопанските помещения) са дебели 1.00 м. В стопанското помещение, откъдето е достъпно и минарето, е запазена стара дървена решетка. Виждат се и следи от външно изписване (върху дебела стена на основното тяло). Минарето е бяло измазано – с четириредов сталактитов мотив под викалото.

 Ески джамия е главният действащ молитвен дом на мюсюлманите в града.

 Сградата е регистрирана през 1967 г. в брой 68 на Държавен вестник като паметник на културата с местно значение.