В първите десетилетия на 20 век хасковската арменска общност постепенно се развива и укрепва. В този период възниква и идеята да си създадат Богослужебно място. На едно събиране се взема решение двете стаи, намиращи се в дворно място, закупено от общността, да бъдат преустроени в параклис. Започва се трескава работа – срутват средната стена и съединяват двете стаи, превръщайки ги в параклис. Единият ъгъл представлява олтар, като на стената е поставена иконата на Света Богородица, а от двете страни – две големи запалени свещи. В средата е поставен Вем кар, донесен от църквата в Хай-кюх. През 1923 г. за първи път празнуват Великден, като се извършва и първото богослужение. Цялата хасковска арменска общност присъства на това грандиозно събитие.

 

 24 февруари 1924 г. е паметна дата. Събралите се родолюбиви арменци избират църковно ръководство. Сформира се и дружеството „Аракс“, чиито членове с неуморен плам допринасят за постигане целите на хасковската арменска общност. Тяхното усърдие и стремеж за по-скорошно завършване на сградата, предвидена за църква и училище, се увенчават с успех. На 15 август 1925 г. – Успение на Пресвета Богородица, сградата е предадена на църковното настоятелство. Първият етаж е определен за църквата, именувана „Сурп Степаннос“, а горният етаж – за училище.

 

 Прочетете повече в книжката „Животът на Арменската общност в Хасково през 1880-1980 г.”