Димитър Иванов-Лицо е роден на 01.03.1888 г. в гр. Хасково, в семейството на занаятчията Иван Русев. От дете малкият Митко има наклонности да рисува. В училище започва да рисува пейзажи. С рисунките си смайва учителя си. В по-горните класове славата му се разнася като мълния – „детето чудо”. На учителски вечеринки той прави концертно рисуване. Още като ученик става популярен в града и е изключително търсен за рисуване на портрети на наши възрожденци, на декори и завеси. За кратко време той израства като талантлив, самобитен художник на Хасково. Декорира сцените на театралните салони на Хасково и други градове на окръга. Димитър Иванов иска да продължи образованието си, живеейки с надеждата да отиде в Италия, за да завърши живопис, но поради тежкото материално положение на многочленното им семейство (4 братя и 2 сестри), той е принуден да стане продавач на медни съдове при баща си. Първоначално Д. Иванов има увлечение по портрети, но постепенно се появява страстта към пейзажа – любов, на която остава верен до края на живота си. Рисува и с маслени бои. Прави значими потрети на възрожденци, на видни хасковци. Обществеността му прикача псевдонима „Лицето”, защото умеел да рисува лицата на хората. Като зрял художник Лицо се оформя през периода 1912-1918 година. Няма академично образование, но следи внимателно идейните течения в българската литература и изобразителното изкуство и те намират отражение в творчеството му. За периода 1912-1938 година Д.Иванов-Лицо има 22 самостоятелни изложби – в София, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Русе и др. градове на страната. Изключително трудолюбив и талантлив, той създава много творби. Известен като пейзажист, Лицо ни оставя и няколко композиционни работи. Творческият и жизнен път на Лицо прекъсва на 05.06.1953 г. В негова памет в центъра на Хасково е поставен паметник.