Асен Златаров е роден на 4 февруари 1885 г. Баща му – Христо Златаров, е активен хасковски възрожденец, който полага клетва пред Левски при създаването на хасковския революционен комитет. Умира, когато синът му Асен е 15-годишен. Това силно повлиява на живота на момчето. Той се старае да притъпи болката от загубата на баща си с книгите. Асен Златаров се посвещава на науката – следва в Швейцария, дипломира се в Женева през 1907 г., след това става асистент на проф. Пенчо Райков във Физико-математическия факултет на Софийския университет, прави изследвания върху процеси, водещи до заболявания, синтезира вещества с лекарствена цел, насочва към открития. Той е основноположникът на биохимията у нас. През 1918-19 г. излизат двете му поеми – стихотворения в проза „Цветя за него“ и „Песен за нея“. И двете поеми са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Златаров. Като художник на словото Аура оставя труд, който разкрива възможностите му за творческо осъществяване и в областта на белетристиката. През 1927 г. е публикуван романът „В града на любовта“. В неговото богато творчество има множество статии – портрети за най-значителни български писатели, повечето от тях близки, познати и приятели на автора. Това са работите за Христо Ботев и Иван Вазов, за Яворов и Пенчо Славейков и др. Опознал дълбоко не само творчеството, но също така и интимния свят на портретуваните, Златаров оставя с тези свои работи точни характеристики и оценки, които и днес не са изгубили значение. С първите стъпки на своето културно-обществено проявление Златаров тръгва по пътя, който отвежда към сърцето на народа. Богатата му многопосочна дейност в служба на народа, на живота, на човечеството го издига до равнището на най-големите хуманисти на неговото време: Анри Барбюс, Ромен Ролан, Бернард Шоу, Максим Горки и други. На 22.12.1936 г. във Виена след операция от рак проф. д-р Асен Златаров почива.