Стойчо Марчев заема видно място сред заможните хора на Хасково в миналото, почитани от съгражданите си според делата им. Той е добър стопанин, делови човек, трудолюбив. Заедно със съпругата си се превръщат в дарители на града и дават своя принос за развитието на Хасково. На мястото на днешната Окръжна библиотека и Исторически музей някога се е намирал складът на Стойчо Марчев за промишлени и колониални стоки, спиртни напитки, шарлан, пашкули и др. В близост до склада е бил и ханът му, който по време на панаира на града се е препълвал. Стойчо Марчев подпомага почти всички благотворителни начинания в града. През 1927 г. той, Ж. Раберов, В. Примов и В. Шипкова построяват в двора на църквата „Св. Димитър“ сграда – сиропиталище за деца. През 1925 г. в Хасково е създадено женско благотворително дружество „Развитие” с цел издигане умственото и нравствено равнище на жената, развиване на благотворителна дейност за подобряване тежкото положение на бедните жени, на децата, а през 1931 г. се създава Окръжно благотворително дружество „Утеха” за подпомагане на бедни и болни граждани. Активно участие в тези дейности взема Кица Марчева. За съжаление природата е лишила от собствено поколение тези благородни хора, но Кица и Стойчо Марчеви ощастливяват стотици деца, подпомагайки щедро домове за сираци и нуждаещи се деца. На 8 април 1938 година 5 години преди смъртта си Стойчо Марчев се явява пред Нотариуса на Хасково и прави публично своето колосално завещание на Хасковска община – над 40 милиона лева (стари пари). Оставя недвижими имоти, застроени и незастроени около 8,500 кв.м в центъра на Хасково с цел да се построи, обзаведе и стопанисва Техническо-занаятчийско училище, каквото тогава е имало само в Казанлък, което да носи неговото име и това на жена му, а една от стаите да бъде превърната в семеен музей. При честване 50-годишния юбилей на Техникума по механоелектротехника той вече носи името на дарителите ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви„.