На 14 юли 1896 година се полагат основите на днешната църквата „Свети Димитър” в Хасково, като старата сграда /до 1898 г./ е била на 200 м. северно от сегашната. 

Строежът продължава две години и през есента на 1898 г., на Кръстовден (14 септември), храмът е осветен от Пловдивския митрополит Натанаил.

Храмът „Свети Димитър” е граден с ломен камък и вар. Църквата е трикорабна базилика, покривът е двускатен. Първоначално е имало и кубе, но поради остаряване и невъзможност да бъде поправено, през 1955 година е срутено. Всички прозорци и врати в църквата завършват с арки. Иконостасът в най-високата си част е висок 6,32 м., а дължината му е 10 м. Иконите от горните два реда са добре запазени, с надписите на дарителите им. Особен интерес представляват някои надписи, като : „подарък от фелдфебела и унтерофицерите на 3-та рота от 10 хасковска дружина, 1883 г.“ ; “ подарък от кундорджийския еснаф, 1882 г.“ “ с иждивението /разноски/ грънчарския събор за вечно възпоменание, януари 1882г.“ и др.

В двора на църквата „Свети Димитър“, от 1926 г. със средства на църквата, е изградена двуетажна постройка. През годините тя е била сиропиталище, салон за беседи, приют за деца, пансион. След годините на прехода, църковното настоятелство разкрива неделно училище, в което са включени много деца.  Организирани са мероприятия, кръжоци, обиколки по манастири, коледни концерти и др.