Няколко думи за необходимостта да се обнови съществуващият от 1972 г. витраж „Горящото сърце на Данко“, вграден в основата на Монумент Богородица, поради техническата невъзможност да бъде запазен и напредналите процеси на ерозия. Многократните опити да бъде укрепен нямаха очаквания резултат.

 

Проектант на паметника-костница (както тогава се наричаше) и съответно на пластиката-витраж е видният скулптор Стою Тодоров (1919-1997). В първоначалния си автентичен вид композицията е изпълнена от оцветено в масата си монолитно стъкло, което достига в някои фрагменти до 20-25 см дебелина, а някъде и повече. Поради сложната технология на леене на такова обемно стъкло и липсата на специалисти в България, Партията привлича латвийският майстор-стъклар Лауринайтис, който в продължение на месеци се бори със стъклото в цеховете на стъкларския завод в Белослав. В ония години за комунистическата партия нямаше невъзможни неща, що се отнася до финансиране на подобни начинания от монументален характер…

 

Моята задача, залегнала в заданието, беше да запазя досегашния пластичен израз на идеята за „Горящото сърце на Данко“. С радикалната промяна на предназначението и статута на монумента, с натоварването на архитектурния обем с християнски символи и във връзка с необходимия и наложителен синтез, при проектирането бяха направени някои допълнения в графичното решение. Това са довнесените в композицията, органично свързани с темата християнски символи, които обогатяват, допълват и допринасят за синтеза:

• Вписване на издигащите сърцето ръце в източноправославния равнораменен кръст, които от своя страна е вписан в ореол, символ на божественост.

• Вписване на три, едно в друго сърца, символ на триединството на Бог и божествената любов.

• Светлина, извираща от един единствен идеен, композиционен и цветови център.

 

Това са само някои от четливите християнски символи, които съм използвал, за да постигна пластичния еквивалент на основната идея.

 

Техническото изпълнение реализирах с витражната техника „Тифани“. Използвах структурно, оцветено в масата си арт стъкло.

 

Автор: Михо Михов