Идеята за възпоменателна плоча, посветена на падналите в дните на Освобождението хасковци възниква в Гражданския клуб на Хасково в края на 30-те години на ХХ в. Тя е реализирана четири десетилетия по-късно по повод 100 годишнината от Освобождението на България от османското политическо господство. Тогава са поставени няколко паметни знака. Особено важна е паметната плоча /морена/, посветена на 70-те обесени българи от Хасково през 1877 г. Паметният текст гласи: “През 1877 г. в този район са обесени 70 българи, свидни жертви за Освобождението на България от османско иго.” Имената остават неизписани, но е запазен споменът за загиналите хасковци през лятото на 1877 г., в трагичните дни на настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора.

 

Седем бесилки са издигнати на това място и много хасковци увисват на тях. Кръвопролитията и безчинствата продължават до началото на 1878 г., когато на 7/19 януари по обед в Хасково влиза разузнавателният отряд под командването на щабс-капитан Виламов.

 

Паметната плоча /Морена/ се превръща през годините в място на почит към загиналите и Освобождението на Хасково.

 

Автор: д-р Виолета Костова