България е една от най-старите държави в Европа. През многовековната си история тя преживява периоди на възходи и изпитания. Разположен на важен кръстопът, свързващ Изтока и Запада, Европа и Азия, в Хасково се отразява цялата история на България. Най-старите поселения на територията на града датират още от новокаменната ера (V хил.пр.Хр.). Доказателство за дългия път в историята са многобройните праисторически, тракийски, римски, късно антични и средновековни археологически паметници.

Регионалният исторически музей в Хасково съхранява над 120 000 хиляди движими паметници на културно-историческото наследство, много от които имат изключителна стойност. Уникални колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло оформят част от богатия фонд на музея. Сред най-интересните експонати са две от рядко срещаните в България чаши „Троянски тип”, датирани от I в.пр.Хр., едната от които е и символ на музея. Тук може да бъде видяна и изключително ценна колекция от антични и средновековни монети, наброяващи повече от 22 000 броя. През годините Регионалният исторически музей осъществява събирателска, проучвателска и методическа дейност на територията на 11 общини от днешната Хасковска област.

Постоянната експозиция в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ дава информация за гробницата в контекста на тракийската култура от периода на нейния разцвет V-ІІ в.пр.Хр. Посетителите могат да проследят историята на нейното откриване и проучване, да се запознаят с интерпретацията на стенописите.

Тракийското културно наследство в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късно желязната епоха (VІ-І в.пр.Хр.). Тук могат да бъдат видяни най-забележителните археологически паметници от Източните Родопи, Сакар планина и долината на р. Марица.

Освен копието на уникалната със стенописите си Александровска гробница, която е кандидат за паметник на ЮНЕСКО, в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ за първи път е представено и златно съкровище, датирано около 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото открито до настоящия момент златно съкровище в света.

Автори на експозицията:
тематичен план – Ирко Петров
пространствено оформление – проф. Божидар Йонов
фотоси – Иво Хаджимишев, доц. д.и.н. Николай Овчаров, д-р Георги Нехризов, Ирко Петров
карти – проф. д-р Валерия Фол, Станислав Илиев
консултант – проф. д-р Иван Маразов

Александровската гробница има дълъг около 15 метра коридор. Входът, чиято фасада е разрушена още в античността, се намира на изток. От коридора се влиза в правоъгълна камера. Покривната ѝ конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма. През вход се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3.30 метра и височина 3.40 метра.

Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм, се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос”. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата. Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре – от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки.

Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов. Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Среща се върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. В представите на древните траки порядъкът във Вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана – въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус.

Музейният център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ край село Александрово е изграден по линия на Програмата на японското правителство за безвъзмездна помощ в областта на културата.

Изграждането на музея стартира през месец февруари 2008 г. и е официално открит на 15 май 2009 г. от Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино (Фумихито и Норико Акишиномия) и президентът на Република България Георги Първанов.

Новопостроеният Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ е с обща площ от 834 кв.м. и е разположен в непосредствена близост до могилата с оригиналната гробница. Едната част от сградата е предназначена за богата музейна експозиция и копие на гробницата. В другата част е обособен модерен научно-изследователски център с лаборатории, оборудвани с най-съвременна техника за реставрация и консервация. Музеят разполага с фондохранилище и аудиовизуална зала за конференции, кръгли маси и тематични срещи, свързани с изследването на тракийската култура.

Александровската гробница е открита през декември 2000 г. от екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008). Наричан „българският Индиана Джоунс“, археологът прави някои от най-вълнуващите открития, добавяйки значими данни към оскъдното знание на учените за траките. Основно се занимава с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. Сред откритията му, свързани с културата на траките, са гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс-хероон край с. Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка и много други.

Д-р Георги Китов завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализира история на изкуството в Ленинград, работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН (Българска академия на науките). През 1977 г. става доктор на историческите науки. От 1992 г. е председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН. Основател и ръководител на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания), създадена през 1972 г. Автор е на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките. Някои от най популярните му книги са Тракийското съкровище от Вълчитрън, издадена през 1978 г.; Богатствата на тракийските владетели, 1992 г.; Долината на тракийските царе, 2002 г.; Гробницата на Севт ІІІ, 2004г.; Въведение в тракийската археология, 2002 г.; Александровската гробница, 2009 г. (второ преработено и допълнено издание).

Д-р Георги Китов умира внезапно на 14 септември 2008 г. при разкопките в Старосел, оставяйки скъп спомен за неуморната си работа и направените безценни открития.

Централно място в експозицията на Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“ заема копието на Александровската гробница. Реставраторите са възпроизвели в най-дребни детайли оригиналното съоръжение. Прецизно, в мащаб 1:1, са пресъздадени елементите на архитектурата и стенописите в гробницата. Допуснато е само едно отклонение от оригинала – ниският коридор е прекъснат в средата с цел да се облекчи достъпа на посетителите. Те могат да обходят цялата гробница отвън и да се запознаят с начина на градеж, прилаган от траките. Частично е възпроизведен и кожухът на съоръжението, чието предназначение е било да поеме част от огромния натиск на могилния насип и да облекчи конструкцията.

Абсолютно точно и с голямо умение са възпроизведени стенописите от оригинала. Тази великолепна съвкупност от рисунки е ценен източник на информация за живота и културата на тракийските народи. Копието дава една наистина вълнуваща възможност на посетителите да се докоснат до този забележителен символ на тракийското изкуство, да усетят полъха на една далечна епоха, да оценят уменията на древния майстор.

Автори на копието:
колектив: Владимир Цветков, проф. Валентин Тодоров, Григори Григоров и Елица Цветкова

Александровската гробница се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити до сега. Уникална обаче я правят нейните стенописи. Живописта обхваща изцяло кръглата и правоъгълната камери и малка част от коридора. Ловни, бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение се редуват с монохромни пояси и такива с орнаментална украса. Изображенията в първата камера са предимно едноцветни или представят орнаменти. Над входа за централното помещение са разположени конник и нарисуван срещу него пешак, в момент на двубой.

Най-разнообразни и богати са стенописите в кръглата погребална камера. Тя е украсена с шест хоризонтални, разположени един над друг пояса. Два от тях са с фигурална украса. Най-добре е запазен поясът с изображения на ловни сцени. Особено важни и с научна стойност са изображенията на конниците. Те са облечени с туники, някои са с панталони. Въоръжени са с копия и мечове. Формите на оръжията обогатяват представите за тракийското въоръжение.

Впечатляващи са фигурите на конете и детайлно представената амуниция, която според цветовете е от златни, сребърни и бронзови апликации. Разположението им по ремъците, седлата и гърдите има важно значение за тълкуването на вече познати комплекти. Върху главите на конете са изобразени украси с форма на лабрис – двойна брадва.

През I хил.пр.Хр. древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите – в Югоизточна Тракия, бесите – в Родопската област, гетите – в североизточните райони, трибалите – в днешна Северозападна България и витините – в Мала Азия. В плодородните равнини на Тракия е развито земеделието, а в планинските райони водеща роля играе животновъдството. Развити са рударството, металообработването, грънчарството, кожарството, дървообработване. Войната е постоянен спътник в техния живот.

Най-характерна и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Броят на тракийските могили в България е между 10 000 и 60 000. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек, Свиленградско. Със своите великолепни стенописи са прочути гробниците край Казанлък, с. Свещари, Исперихско и с. Александрово, Хасковско.

За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от откриваните днес тракийски съкровища. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от 9 златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой – само 5, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край с. Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница.