Хасково е селище с богата хилядолетна история. На територията на днешния град, заемащ важно стратегическо място по пътя от Централна Европа за Константинопол, в древността се заселват и живеят различни племена. Едни от тях изчезват, други се претопяват, за да дойдат на тяхно място трети, настанили се завинаги, каквито са древните траки. Археологическите проучвания разкриват старо тракийско селище в местността Хисаря.

Към края на VIII век, на височината Хисаря (понастоящем квартал Хисаря), южно от Хасковската река, се появява ново селище. Оградено с дебела крепостна стена, то постепенно се разраства, като в началото на X век се издига и втора укрепителна стена. Така преди десет века се ражда ранносредновековното Хасково като типичен български град с развити занаяти, военен гарнизон и значително по брой население.

За да изтрият от лицето на Балканския полуостров младата българска държава, през XI век византийските завоеватели разрушават из основи градските стени и разрушават селището. Въпреки тези пагубни удари, населението не напуска родната си земя и се установява на другия бряг на реката, по-късно и около днешния парк „Ямача”.

Димчо Аладжов (1930 – 2010), археолог