Скулптурата „Реката“ е направена през 1972 година. Неин автор е проф. Величко Минеков. Тя е изработена от гранит. Минеков обича да интерпретира направо природните явления – неговата златоструйна „Марица”, мраморният „Облак” и бронзовото „Слънце” са само част от неговите произведения.

Роденият в пазарджишкото село Мало Конаре скулптор е удостоен с най-високото българско отличие в областта на културата – „Златен век“ огърлие. Проф. Минеков е възпитаник на Националната художествена академия в класа на скулптора Любомир Далчев. От 1964 г. е доцент и преподавател по скулптура в академията, а през следващата година е избран за неин ректор. Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са фигурата „София“, Ротондата пред Централна гара в София, паметникът на Съединението в Пловдив; фигурата на Владимир Димитров-Майстора пред „Шипка 6“ в София, скулптурите на площада пред театъра в Пазарджик, сред които такива като „Жажда“ и „Нестинарка“, мемориалът „Хан Аспарух“ в Добрич и много други.

Величко Минеков е сред най-известните български скулптори още от 60-те и 70-те години на миналия век. Създава силни женски тела – обли, масивни, с опростени форми и отчетливо чувство за обем. Той е популярен предимно с монументални и монументално-декоративни произведения.