Узунджовска църква
Село Узунджово играе важна роля в предосвобожденската история на България. Разположено е на кръстопът, свързващ Европа и Азия, Изтока и Запада. Селото е известно с най-големия и прочут панаир, провеждан на територията на цялата Османска империя – Узунджовският. Той просъществува близо два века. Провеждал се е ежегодно в края на лятото, като по време на разцвета му през XVIII век е траел 40 дни, събирайки между 50 000 и 150 000 души. Днес от него е останала „джамията – църква“, уникална не само с архитектурата си, но и с историята, която разказва.
Покрай мястото на което е възникнало тържището, преминавал главния път, който свързвал Европа през Белград-София-Пловдив-Одрин с Цариград. По този път преминавали многобройни войски на османската империя, много търговци и пътешественици. През 1593 г. Великият везир Синан паша, минавайки оттук и виждайки дългото, равно и широко поле, с ключово местоположение, решава да дари 30 000 златни гроша за построяването на голям Кервансарай. Комплексът включвал внушителна джамия, два големи хана, предлагащи места за нощувка на над 2000 човека, с над 350 стаи на два етажа и обори за над 1000 коня. Кервансараят, приличащ на крепост, имал няколко входа с железни врати водещи във вътрешен двор с 80 огнища, 2 хамама, имарет, чешми и шадраван, 46 дюкяна, от които 36 са под един покрив, голям покрит склад и две фурни. В самото начало, кервансараят и постройките в него са обслужвали пътуващите по главния път и са гарантирали тяхната сигурност. В края на XVII в., в търговската чаршия започнало непрестанно търговско оживление. Натрупването на стоки и тяхното по-усилено търсене допълва условията, необходими за появата и оформянето на Узунджовския панаир.
В двора на църквата е позиционирана постоянна информационна експозиция на открито, която разказва историята на прочутия Узунджовски панаир. Това е една реализирана идея на Туристически информационен център – Хасково, която цели да популяризира изключително значимата, в исторически план, роля на най-голямото тържище в Османската империя, провеждано тук в продължение на два века.12 пана разказват историята и легендите за Узунджовския панаир и от тях туристите, ще могат да научат повече за грандиозното тържище. Източници за текстовете на експозицията са историкът Д-р Красимира Узунова от РИМ-Хасково и книгата „Узунджовският панаир“ на историка Доцент Д-р Георги Граматиков.
Със започването на Руско- турската освободителна война, уникалното за времето си търговско средище, прекъсва своя живот. В началото на 20 век Турция връща имота на България и разрешава преустройството на джамията в църква.
През 2007 г. храмът е възстановен основно от община Хасково. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи. Тревненският майстор уста Дарин Божков резбова нов, красив иконостас. Уникален елемент от иконостаса е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Тя гласи „Аз буки веди глаголи добро ест живете дзело земли иже како люди мъйслите наш он покой ръци слово твръдо” („Помни буквите, научи се да говориш, добре е да стъпваш здраво на земята, защото както вие хората вярно мислите Той е нашата опора, изговаряй словото с твърдост“). Този текст превръща църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в единствената у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.
Днес църквата впечатлява със своите размери и акустика. В себе си тя съчетава символи от исляма, юдаизма, православието и католицизма. Макар никой да не знае каква е цялата истина около изграждането на сградата, факт е, че майсторът създава храм на вярата в доброто, което не зависи от религиозна принадлежност. На прозорците са изрисувани изящни стъклописи, дело на талантливия хасковски художник Михо Михов, изобразяващи сцени от живота на Божията майка.
През миналия век, площада пред църквата „Успение Богородично“ , където се е провеждал прочутия Узунджовски панаир, е обявен за паметник на културата от национално значение.
Узунджовската църква в документалната поредица „Богатствата на България“!