Иван Димов е роден на 14. 01.1897 г. в град Чирпан. Майка му умира, когато е бебе на една година. Отрасва в голямо, но бедно семейство. Когато е ученик започва работа при един дърводелец и отделя парите за билети за театър. Театралните постановки предизвикват у него интерес и желание да стане певец и артист. Завършва драматична школа към Народен театър „Иван Вазов“. На 15-годишна възраст решава да стане доброволец в Балканската война. Взема дейно участие в Първата свeтовна война. След края на войната се завръща в София, където се среща с Тачо Танев – известен актьор в София, който живее на квартира при сестра му. През 1923 г. Иван Димов се явява на конкурсен изпит за Народния театър. Той бързо усвоява изкуството, защото има вродено дарование. Васил Гендов организира пътуващ театър, в който взима участие и младия актьор. През 1925 г. Николай Масалитинов го „коронясва“, след като го е видял в Молиеровия „Жорж Данден“. МНП му отпуща степендия от фонда „Даровити актьори“ и той заминава за Париж. През 1926 г. Иван Димов играе в Народния театър в премиерата на Шекспировата „Дванайсета нощ“ в постановка на И.О.Масалитинов в ролята Сър Егчик, който осмива своя герой, разкривайки смешното в страхливия, наивен самохвалко, в неговата походка, в говора му, в начина на мислене. Но възможностите на актьора не спират дотук. Той се появя в трагико-драматичната роля на Мариус от пиесата на Марсел Паньол и в ролята на Разколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски. През 1942, 1943,1944 г. Иван Димов и Кръстю Сарафов – колоси на българското театрално изкуство, често гастролират на Южнобългарски театър в Хасково. Този ден се превръща в празник за театъра и хасковската общественост. През март 1971 г. Президиумът на НС издава указ 343 и постановява: именува Драматичен театър в град Хасково на Драматичен театър „Иван Димов”. Известният български актьор умира на 1 април 1965 г. в София.